...Гласът й бе сладък и леко тръпчив, дълбок и вкусен, като карамелен бонбон. Глас, който може да те преведе през девет планини в десетата, да те потопи в дебрите на гори тилилейски и да те извиси в рая. Глас, който зове и очаква да го следваш...   

    ...Ето я, усмихва се като никоя друга. После му се изплезва невинно и с театрален жест му подава подаръка, който му е взела за Коледа.
    Не, тя никога не може да чака и му го връчва двайсет и девет часа, 30 минути и двайсет секунди преди Бъдни вечер.
    Той го разопакова и е доволен. Имат обща страст - филмите от средата на миналия век, които аз смятам за досадни и сега, естествено, той си получава поредния диск с класика.
    Доколкото си спомням, му взе "Коледен спомен" и навярно сега той ще я покани да я изгледат в дома му.
    А тя, доколкото я познавам, ще откаже за пореден път посещението в ергенската му квартира.
    Опасява се, че той ще й предложи брак за н-ти път, а тя отново ще му откаже и ще развали празника и на двамата...   

   Гложди ме. Предчувствие ли е, бръмбари в главата ли са, не знам. Мислих, мислих….. способностите ми са поизчерпани. Тогава ще се пробвам да посънувам. Сънувам, сънувам, но като се събудя помня само, че някой е избягал! Точно по Коледа! Не, че ми е тревожно, просто искам да знам кой. Женската ми интуиция е много силна. Не й ли се доверя, бъркам. Трябва да действам веднага. Тичам да проверя дали вратата е заключена - не е! Добрееее, започвам методичен оглед. Поглеждам в стаята на съкровището - там си е, диша спокойно. Кучето си е в чехълчето. Голямото съкровище си спи и намерение няма да бяга. А! Ето какво трябва да търся! Нещо или някой, който иска да избяга! Карам подред. Трима вече отхвърлих...

    Иде Рождество Христово. Нека си спомним, че това не е само денят, в който колим прасета и ядем кървавица на корем, а денят, в който там, на изток във Витлеем, в един мизерен обор, в яслите, се е родил Синът Божи. Заченат от Светлина, Той е проплакал за пръв път в мрак и бедност. Но когато чули Неговият глас звездите и небесните сфери запели тържествуващ химн с кристалните си гласове, а мъдреците се поклонили дълбоко пред младенеца.
    Но аз мисля, че всяка майка донякъде е Богородица, защото ражда в страдание и дава шанс на новия живот. Мисля също, че всяко зачатие е свещено, защото, когато създаваме тук, на тази земя новите поколения, ние извършваме най-сакралното, най-мистериозното тайнство.